Статии

Чес­то каз­вам на кли­ен­ти­те си, че вре­ме­то между две се­сии е много важ­но за нап­ре­дъ­ка им. Обик­но­ве­но им да­вам “до­маш­ни”, ко­и­то се със­то­ят в това, да наб­лю­да­ват себе си в раз­лич­ни си­ту­а­ции, да за­пис­ват мис­ли­те си в да­ден мо­мент или пък да из­п­роб­ват нови мо­де­ли на по­ве­де­ние. Когато този про­цес се след­ва ста­ра­тел­но, те ид­ват на след­ващата се­сия под­гот­ве­ни за...

Ва­ши­те близ­ки не ви я от­не­мат, нито ру­ти­на­та на ежед­не­ви­е­то. Това, от ко­е­то стра­да­те, е лип­са на вът­реш­на сво­бо­да. Вътре във вас има зат­вор от овехтяли пра­ви­ла, пред­раз­съ­дъ­ци и не­у­ве­ре­ност. Вместо да се вто­рач­ва­те в окол­ни­те и да мис­ли­те по­ра­жен­чес­ки, обър­не­те пог­лед навътре и пос­та­ве­те под въп­рос ско­ва­ва­щи­те си убеж­де­ния.

Тук обаче е важ­но да де­фи­ни­ра­ме сами за себе си как­во смя­та­ме, че е за­гу­ба на вре­ме. Когато бях дете, беше на мода схва­ща­не­то, че по­чив­ка­та е за­гу­ба на вре­ме. Пред­по­ла­га­ше се, че чо­век пос­то­ян­но тряб­ва да ра­бо­ти под ня­как­ва фор­ма, за да са пол­зот­вор­ни дни­те му. Това дос­та ме из­мъч­ва­ше и дъл­ги го­ди­ни не мо­жех да си по­чи­вам или да...

Си­гур­но сте чу­ва­ли, че чо­век е сбо­рът на 5те чо­века, с ко­и­то об­щу­ва най-чес­то. Аз не бих се съг­ла­си­ла напълно, но съм убе­де­на, че тези 5 чо­века имат си­ла­та да фор­ми­рат въз­п­ри­я­ти­е­то ни за све­та. При­мер: Ако об­щу­ваме глав­но с лъж­ци и пре­да­те­ли, е много ве­ро­ят­но да смя­та­ме, че хо­ра­та като цяло са лъж­ци и пре­да­те­ли. Няма зна­че­ние, че извън на­шия...

Всъщност сра­мът е от тези чув­с­т­ва, ко­и­то се хра­нят от са­мо­та­та и изо­ла­ци­я­та. Хо­ра­та жи­ве­ят го­ди­ни наред, срамувайки се от аб­сур­д­ни понякога неща. Не сме­ят на ни­ко­го да спо­де­лят как­во се случ­ва вътре в тях и така про­пус­кат въз­мож­ност­та да се ос­во­бо­дят от то­ва­ра, кой­то но­сят. Да спо­де­лиш от как­во се сра­му­ваш в бе­зо­пас­на и под­к­ре­пя­ща сре­да има ог­ром­на ле­чеб­на...

Вът­реш­на­та праз­ни­на, за ко­я­то хо­ра­та го­во­рят, са всъщност не­за­до­во­ле­ни­те ни пот­реб­нос­ти, от ко­и­то се дис­тан­ци­ра­ме като не ги на­зо­ва­ва­ме кон­к­рет­но, а вместо това ги из­на­ся­ме в един аб­с­трак­тен план, където те ос­та­ват не­о­съз­на­ти.