Терапията продължава извън сесиите

Чес­то каз­вам на кли­ен­ти­те си, че вре­ме­то между две се­сии е много важ­но за нап­ре­дъ­ка им. Обик­но­ве­но им да­вам “до­маш­ни”, ко­и­то се със­то­ят в това, да наб­лю­да­ват себе си в раз­лич­ни си­ту­а­ции, да за­пис­ват мис­ли­те си в да­ден мо­мент или пък да из­п­роб­ват нови мо­де­ли на по­ве­де­ние. Когато този про­цес се след­ва ста­ра­тел­но, те ид­ват на след­ващата се­сия под­гот­ве­ни за още по-за­дъл­бо­че­на ра­бо­та и в пос­лед­с­твие нап­ред­ват по-бър­зо.

Един от многото ми­то­ве около пси­хо­те­ра­пи­я­та е, че пси­хо­те­ра­пев­тът е ня­ка­къв чо­век, кой­то ще ви каже как да жи­ве­е­те пра­вил­но или ще ви даде съ­вет как да си оп­ра­ви­те проб­ле­ми­те. Всъщност пси­хо­те­ра­пи­я­та е ко­ла­бо­ра­ция между пси­хо­те­ра­пев­та и кли­ен­та, в ко­я­то и два­ма­та учас­т­ват ак­тив­но. Пси­хо­те­ра­пев­тът може да вне­се яс­но­та и да даде на­со­ка, но кли­ен­тът ра­бо­ти ак­тив­но за раз­ви­ти­е­то на сво­я­та лич­ност.

Влез за да добавиш нов коментар