Статии

Винаги съм има­ла съп­ро­ти­ви към ду­ма­та “мо­рал”. Мно­гок­рат­но съм от­х­вър­ля­ла чуж­ди кри­ти­ки с фра­за­та: “Сега мо­рал ли ще ми че­теш?” За­мис­лих се защо имам толкова край­но не­га­тив­но от­но­ше­ние към него и стиг­нах до зак­лю­че­ни­е­то, че за мен мо­ралът е из­мис­лен, за да ре­гу­ли­ра и рег­ла­мен­ти­ра чо­веш­ки­те вза­и­мо­от­но­ше­ния. В него има от­каз от ре­ал­ност­та и дъл­бо­ки­те ме­ха­низ­ми, ко­и­то я фор­ми­рат. Жи­вот...

Има едно пог­реш­но схва­ща­не относно пси­хо­те­ра­пи­я­та и то е, че веднъж като си раз­ре­шил проб­ле­ми­те си, вече пси­хи­ка­та ти е ус­той­чи­ва на вся­как­ви уда­ри. Пси­хо­те­ра­пев­тът пък се смя­та за чо­век без проб­ле­ми, кой­то пре­би­ва­ва в Дзен спо­койс­т­вие вся­ка се­кун­да от съ­щес­т­ву­ва­не­то си. Ре­ал­ност­та далеч не е такава. Раз­би­ра се, след много ра­бо­та над себе си, чо­век е по-си­лен пси­хи­чес­ки, но...

В пси­хо­те­ра­пи­я­та лип­са­та на тър­пе­ние се счи­та за съп­ро­ти­ва. Кли­ен­тът иска да му се раз­ре­шат проб­ле­ми­те сега веднага, като с ма­ги­чес­ка пръч­ка. Чо­веш­ка­та пси­хи­ка обаче има свой соб­с­твен ри­тъм. Не се ста­ва си­лен чо­век за един ден. Това са бав­ни и слож­ни про­це­си. Се­сия след се­сия се чис­ти ста­ро­то, не­нуж­но­то, не­фун­к­ци­о­ни­ра­що­то, а но­во­то и здра­во­то бав­но и пла­хо си проп­ра­вя...

Отне ми дос­та вре­ме да на­у­ча този урок. Ще ми се да вяр­вам, че по при­ро­да съм войн­с­т­ве­на, но може би прос­то така съм свик­на­ла да се спра­вям с трав­ми­те си. Пре­ка­ра­ла съм без­б­рой ча­со­ве в спо­ро­ве с най-раз­лич­ни хора на най-раз­лич­ни теми. Впря­га­ла съм це­лия си ин­те­лект и зна­ния, за да убе­дя от­с­рещ­на­та стра­на в гледната си точ­ка. Бор­ба­та...

Да се об­ви­ня­ваш за греш­ки­те си в ми­на­ло­то е дру­га фор­ма на ом­ра­за към себе си. Чес­то хо­ра­та не го осъз­на­ват, но това е ом­ра­за към наше ми­на­ло “аз”. То не е от­дел­на лич­ност, ко­я­то мо­жем да из­ре­жем и изос­та­вим, то е и винаги ще бъде част от нас. А опи­ти­те ни да се дис­тан­ци­ра­ме от него ще съз­да­дат само...

Наскоро по­пад­нах на ня­как­во ви­део, в ко­е­то май­ка уче­ше де­те­то си на по­зи­тив­ни афермации, и то пов­та­ря­ше разни фра­зи от типа на “аз съм кра­си­ва” и “аз съм са­мо­у­ве­ре­на.” Не че има нещо лошо да учиш де­те­то си да мис­ли за себе си по по­зи­ти­вен на­чин, но се чудя как ще се на­у­чи да е са­мо­у­ве­ре­но, ако прос­то го пов­та­ря като...