Сравнението между хората е повърхностно и обезличаващо начинание

Когато срав­ня­ва­ме себе си с дру­ги­те или два­ма чо­ве­ка помежду им, ние не взи­ма­ме под вни­ма­ние из­к­лю­чи­тел­но важ­ни фак­то­ри като лич­на­та ис­то­рия и уни­кал­ни­те ха­рак­те­рис­ти­ки на все­ки. Когато срав­ня­ва­ме чо­веш­ки съ­щес­т­ва, стре­ме­жът е винаги хо­ра­та да се уед­нак­вят, да вля­зат в нор­ма­та или иде­а­ла. Като че ли няма зна­че­ние дали този иде­ал или нор­ма ре­зо­ни­ра с чо­ве­ка, дали е не­го­ви­ят път, дали всъщност няма ред ва­лид­ни при­чи­ни, ко­и­то да пра­вят иде­а­ла труд­но дос­ти­жим за него.


Да изис­к­ваш от ня­кой, кой­то про­из­хож­да от раз­би­то се­мейс­т­во, да съз­да­де с ле­ко­та фун­к­ци­о­нал­на връз­ка е дос­та жес­то­ко и неемпатично от­но­ше­ние. Да очак­ваш, че ня­кой, кой­то е наб­лю­да­вал дъл­го­го­диш­ния про­вал на ро­ди­те­ли­те си, може без съп­ро­ти­ви и съм­не­ния да пос­тиг­не ус­пех е дос­та не­ре­а­лис­тич­но. Нека про­я­вим ми­лост и към себе си и към дру­ги­те и да спрем със срав­не­ни­я­та помежду си. Нека да се срав­ня­ва­ме само със себе си.

Влез за да добавиш нов коментар