Статии

При­мер 1: Дете, ко­е­то рас­те с ро­ди­те­ли, ко­и­то пос­то­ян­но са в кон­ф­ликт. Тъй като въз­рас­т­ни­те в по­доб­но се­мейс­т­во ня­мат ме­ха­ни­зъм за ус­пеш­но раз­ре­ше­ние на не­раз­би­ра­тел­с­т­ва­та помежду си, де­те­то по­пъл­ва тази лип­са като вли­за в ро­ля­та на ми­рот­во­рец. То се опит­ва да сдоб­ри мама и тате на вся­ка цена и дори да по­е­ме част от съз­да­ло­то се нап­ре­же­ние. Това, раз­би­ра се, е...

При­ме­ри:“Не ми се ходи на ра­бо­та днес”—-> “Из­мо­ре­на съм, имам нуж­да да си по­чи­на./ Имам нуж­да да пре­кар­вам деня си по смис­лен на­чин.”“Не ми се об­щу­ва с хора днес” —-> “Имам нуж­да да об­щу­вам с хо­ра­та по ав­тен­ти­чен на­чин./ Имам нуж­да да ос­та­на насаме със себе си.” Не бър­зай­те да се на­сил­ва­те да пра­ви­те неща, ко­и­то не ви ха­рес­ват. По­пи­тай­те се...

Когато ня­кой се стре­ми обсесивно към на­ше­то вни­ма­ние и одоб­ре­ние, той всъщност е напълно сляп за на­ша­та лич­ност. Той не се ин­те­ре­су­ва как­во ни се случ­ва на нас в този мо­мент, от как­во има­ме нуж­да, с как­ви ре­сур­си раз­по­ла­га­ме в дейс­т­ви­тел­ност. Всич­ко, ко­е­то го ин­те­ре­су­ва, е колко мо­жем да му да­дем, за да за­пъл­ним праз­ни­на­та в него. Тук няма лю­бов...

За­ви­ше­ни­те очак­ва­ния чес­то ста­ват при­чи­на за кон­ф­лик­ти във връз­ки­те. Да взе­мем за при­мер чо­век, кой­то очак­ва от пар­т­ньо­ра му да го за­бав­ля­ва. Той очак­ва дру­ги­ят винаги да ор­га­ни­зи­ра съ­би­тия или пъ­ту­ва­ния, да под­дър­жа нас­т­ро­е­ни­е­то. В дейс­т­ви­тел­ност, това е нещо, ко­е­то може и сам да нап­ра­ви или пък да се обър­не към мре­жа­та си от при­я­те­ли и род­ни­ни. Но за съ­жа­ле­ние,...

Хо­ра­та, ко­и­то са били изос­та­ве­ни от пар­т­ньо­ри­те си, мо­гат да за­поч­нат да ги иде­а­ли­зи­рат. Това се случ­ва по две при­чи­ни. Пър­ва­та е, че по този на­чин на­ми­рат ос­но­ва­ние за ог­ром­но­то си стра­да­ние. Те смя­тат, че след като бив­ши­ят им пар­т­ньор е бил из­к­лю­чи­тел­но чо­веш­ко съ­щес­т­во няма как да не са сри­на­ти пси­хи­чес­ки в мо­мен­та. Това, раз­би­ра се, е из­раз на не­же­ла­ни­е­то...

Хо­ра­та, ко­и­то имат ма­ния за кон­т­рол, чес­то би­ват виж­да­ни като чу­до­ви­ща, ко­и­то ис­кат да съ­си­пят жи­во­ти­те на близ­ки­те си. Те обаче са едни уп­ла­ше­ни чу­до­ви­ща, ко­и­то не поз­на­ват друг ме­ха­ни­зъм да се спра­вят със стра­хо­ве­те си, освен прекормерния кон­т­рол. Всъщност повечето от тях са ад­с­ки из­то­ще­ни от това пос­то­ян­но кон­т­ролиране на некон­т­ролируеми неща. Вместо да ги осъж­да­ме и кон­ф­рон­ти­ра­ме, нека...