Статии

Да се об­ви­ня­ваш за греш­ки­те си в ми­на­ло­то е дру­га фор­ма на ом­ра­за към себе си. Чес­то хо­ра­та не го осъз­на­ват, но това е ом­ра­за към наше ми­на­ло “аз”. То не е от­дел­на лич­ност, ко­я­то мо­жем да из­ре­жем и изос­та­вим, то е и винаги ще бъде част от нас. А опи­ти­те ни да се дис­тан­ци­ра­ме от него ще съз­да­дат само...

Наскоро по­пад­нах на ня­как­во ви­део, в ко­е­то май­ка уче­ше де­те­то си на по­зи­тив­ни афермации, и то пов­та­ря­ше разни фра­зи от типа на “аз съм кра­си­ва” и “аз съм са­мо­у­ве­ре­на.” Не че има нещо лошо да учиш де­те­то си да мис­ли за себе си по по­зи­ти­вен на­чин, но се чудя как ще се на­у­чи да е са­мо­у­ве­ре­но, ако прос­то го пов­та­ря като...

Колко чес­то се срав­ня­ва­те с дру­ги­те? Колко чес­то си мис­ли­те, че никак не се спра­вя­те във важ­ни­те за вас неща в срав­не­ние с ня­кой друг? Или пък се рад­ва­те, че го пре­въз­хож­да­те? Всъщност това е част от така на­ре­че­но­то “вер­ти­кал­но мис­ле­не” и се из­ра­зя­ва в това да си да­ва­ме оцен­ки и да се пос­та­вя­ме под или над дру­ги­те. Тук може да...

Из­след­ва­ния с хора, ко­и­то са пре­жи­вя­ли пси­хо­ло­гич­ни трав­ми, по­каз­ват, че ня­кои ин­ди­ви­ди са по-ус­той­чи­ви от дру­ги и не раз­ви­ват пост­трав­ма­тич­но стре­со­во раз­стройс­т­во дори и след много теж­ки съ­би­тия. Ето кои са лич­нос­т­ни­те ка­чес­т­ва, ко­и­то им по­ма­гат да се спра­вят по-леко с трав­миращите пре­жи­вя­ва­ния. Доб­ра­та но­ви­на е, че вся­ко от тези ка­чес­т­ва може да се раз­вие и всъщност все­ки от нас има...

На под­съз­на­тел­но ниво без­раз­съд­но­то хар­че­не е чес­то свър­за­но с не­из­ра­зен гняв към ро­ди­тел, а под гне­ва стои още по-скрит пласт от тъга, с ко­я­то чо­ве­кът се спра­вя не­съз­на­тел­но през бър­зо­то удов­лет­во­ре­ние, по­лу­че­но от но­ва­та по­куп­ка. Докато не се осъз­на­ят тези ме­ха­низ­ми, чо­ве­кът, кой­то има проб­лем с хар­че­нето на пари, ос­та­ва зас­ти­нал в ин­фан­тил­но­то. 

Когато срав­ня­ва­ме себе си с дру­ги­те или два­ма чо­ве­ка помежду им, ние не взи­ма­ме под вни­ма­ние из­к­лю­чи­тел­но важ­ни фак­то­ри като лич­на­та ис­то­рия и уни­кал­ни­те ха­рак­те­рис­ти­ки на все­ки. Когато срав­ня­ва­ме чо­веш­ки съ­щес­т­ва, стре­ме­жът е винаги хо­ра­та да се уед­нак­вят, да вля­зат в нор­ма­та или иде­а­ла. Като че ли няма зна­че­ние дали този иде­ал или нор­ма ре­зо­ни­ра с чо­ве­ка, дали е не­го­ви­ят...