Да бъдем естествени значи да сме наясно с емоциите си и да ги изразяваме своевременно и свободно. Това не значи да сме подивели от гняв насилници или влачещи се по пода меланхолици. Стигне ли се до подобни крайности, естествеността е била със сигурност пренебрегната и потисната отдавна. И не, това не значи, че ще изядем веднага 10 сладоледа, защото така ни се иска. Преяждането не е естествено поведение, а невротичен отговор на хранителен или емоционален дефицит.
Хората имат различни причини да бягат от своята естественост. В психотерапията работим точно над това: идентифицираме тези фактори и ги преодоляваме. А крайната цел е точно завръщането към тази естественост, която ни е била присъща, когато сме били деца.
Сигурни ли сте?