Децата автоматично поемат роли, с които попълват явните и прикрити липси в семейството

12 април, 2020

При­мер 1: Дете, ко­е­то рас­те с ро­ди­те­ли, ко­и­то пос­то­ян­но са в кон­ф­ликт.


Тъй като въз­рас­т­ни­те в по­доб­но се­мейс­т­во ня­мат ме­ха­ни­зъм за ус­пеш­но раз­ре­ше­ние на не­раз­би­ра­тел­с­т­ва­та помежду си, де­те­то по­пъл­ва тази лип­са като вли­за в ро­ля­та на ми­рот­во­рец. То се опит­ва да сдоб­ри мама и тате на вся­ка цена и дори да по­е­ме част от съз­да­ло­то се нап­ре­же­ние. Това, раз­би­ра се, е теж­ка за­да­ча за дет­с­ка­та пси­хи­ка и съз­да­ва трав­ма, ко­я­то в бъ­де­ще може да е пред­пос­тав­ка за бяг­с­т­во от ин­тим­ност и па­сив­ност в кон­ф­ликтни си­ту­а­ции.


При­мер 2: Дете, ко­е­то рас­те в се­мейс­т­во, в ко­е­то емо­ци­и­те се въз­п­ри­е­мат като сла­бост.


В такава сре­да де­те­то може да ста­не свръ­хе­мо­ци­о­нал­но, дори дра­ма­тич­но. То пос­то­ян­но ще се опит­ва да пре­диз­ви­ка ня­как­ва емо­ци­о­нал­на ре­ак­ция в ро­ди­те­лите си и може дори да стиг­не до бо­ле­ду­ва­не или дис­фун­к­ци­о­нал­но по­ве­де­ние. Ако тези про­я­ви са иг­но­ри­ра­ни напълно или жес­то­ко на­каз­ва­ни, де­те­то може да за­поч­не да прик­ри­ва емо­ци­о­нал­ната си нес­та­бил­ност през не­об­щи­тел­ност и апа­тия. Ро­ля­та обаче няма да бъде изос­та­ве­на, а ще съз­да­ва нап­ре­же­ние в се­мейс­т­вото без да може да бъде на­зо­ва­на от не­го­ви­те чле­но­ве­те.

Влез за да добавиш нов коментар