Защо хората бягат от така наречените "лепки"?

Когато ня­кой се стре­ми обсесивно към на­ше­то вни­ма­ние и одоб­ре­ние, той всъщност е напълно сляп за на­ша­та лич­ност. Той не се ин­те­ре­су­ва как­во ни се случ­ва на нас в този мо­мент, от как­во има­ме нуж­да, с как­ви ре­сур­си раз­по­ла­га­ме в дейс­т­ви­тел­ност. Всич­ко, ко­е­то го ин­те­ре­су­ва, е колко мо­жем да му да­дем, за да за­пъл­ним праз­ни­на­та в него. Тук няма лю­бов и все­ки, кой­то е бил обект на по­доб­но по­ве­де­ние, го усе­ща осъз­на­то или не и ин­с­тин­к­тив­но за­поч­ва да бяга.


Об­себ­ва­щи­ят всъщност си въ­об­ра­зя­ва, че оби­ча без­п­ре­дел­но в този мо­мент, защото ця­ла­та му енер­гия е на­со­че­на към дру­гия. Той от­да­ва ог­ром­на важ­ност на този, за ко­го­то се е за­ле­пил. Това, ко­е­то не осъз­на­ва обаче, е, че той е в със­то­я­ние на транс и е нес­по­со­бен да даде сво­бо­да, а щом лип­с­ва сво­бо­дата лип­с­ва и лю­бовта.

Влез за да добавиш нов коментар