Отне ми доста време да науча този урок. Ще ми се да вярвам, че по природа съм войнствена, но може би просто така съм свикнала да се справям с травмите си. Прекарала съм безброй часове в спорове с най-различни хора на най-различни теми. Впрягала съм целия си интелект и знания, за да убедя отсрещната страна в гледната си точка. Борбата беше винаги на всяка цена. Често се е стигало до скандали дори. Може би съм отблъснала доста хора с това поведение, но в арогантността си се заблуждавах, че истината е по-важна от хората. Но какво е “истината” така или иначе? Често е доста променливо и субективно понятие.
Днес знам, че ако много войнствено споря на някоя тема най-вероятно аз самата имам съмнения относно аргументите си. И в крайна сметка май няма нищо по-въздействащо от това да живееш спокойно и хармонично според собствените си убеждения, без да имаш нужда да ги налагаш на някого.
Сигурни ли сте?