Примерът е много по-въздействащ от думите

Отне ми дос­та вре­ме да на­у­ча този урок. Ще ми се да вяр­вам, че по при­ро­да съм войн­с­т­ве­на, но може би прос­то така съм свик­на­ла да се спра­вям с трав­ми­те си. Пре­ка­ра­ла съм без­б­рой ча­со­ве в спо­ро­ве с най-раз­лич­ни хора на най-раз­лич­ни теми. Впря­га­ла съм це­лия си ин­те­лект и зна­ния, за да убе­дя от­с­рещ­на­та стра­на в гледната си точ­ка. Бор­ба­та беше винаги на вся­ка цена. Чес­то се е сти­га­ло до скан­да­ли дори. Може би съм от­б­лъс­на­ла дос­та хора с това по­ве­де­ние, но в аро­ган­т­ност­та си се заб­луж­да­вах, че ис­ти­на­та е по-важ­на от хо­ра­та. Но как­во е “ис­ти­на­та” така или иначе? Чес­то е дос­та про­мен­ли­во и су­бек­тив­но по­ня­тие.


Днес знам, че ако много войн­с­т­ве­но спо­ря на ня­коя тема най-ве­ро­ят­но аз са­ма­та имам съм­не­ния относно ар­гу­мен­ти­те си. И в край­на смет­ка май няма нищо по-въз­дейс­т­ва­що от това да жи­ве­еш спо­кой­но и хар­мо­нич­но според соб­с­тве­ни­те си убеж­де­ния, без да имаш нуж­да да ги на­ла­гаш на ня­ко­го.

Влез за да добавиш нов коментар