Да съжаляваш за грешки в миналото е мазохизъм

Да се об­ви­ня­ваш за греш­ки­те си в ми­на­ло­то е дру­га фор­ма на ом­ра­за към себе си. Чес­то хо­ра­та не го осъз­на­ват, но това е ом­ра­за към наше ми­на­ло “аз”. То не е от­дел­на лич­ност, ко­я­то мо­жем да из­ре­жем и изос­та­вим, то е и винаги ще бъде част от нас. А опи­ти­те ни да се дис­тан­ци­ра­ме от него ще съз­да­дат само нап­ре­же­ние във вът­реш­ния ни свят. Много по-оми­рот­во­ря­ващ про­цес би било да под­хо­дим със със­т­ра­да­ние към тези спо­ме­ни, ко­и­то днес ни сму­ща­ват. Да си да­дем смет­ка, че е ня­ма­ло как един не­о­пи­тен (чес­то трав­ми­ран) чо­век да ре­а­ги­ра по друг на­чин в онези си­ту­а­ции и че тези епи­зо­ди са били ес­тес­т­ве­на и ло­гич­на част от на­ше­то раз­ви­тие.


По­же­ла­вам ви днес да да­де­те лю­бов на ва­ши­те ми­на­ли “аз” и да се опи­та­те да се по­ми­ри­те с тях

Влез за да добавиш нов коментар