Винаги съм има­ла съп­ро­ти­ви към ду­ма­та “мо­рал”. Мно­гок­рат­но съм от­х­вър­ля­ла чуж­ди кри­ти­ки с фра­за­та: “Сега мо­рал ли ще ми че­теш?” За­мис­лих се защо имам толкова край­но не­га­тив­но от­но­ше­ние към него и стиг­нах до зак­лю­че­ни­е­то, че за мен мо­ралът е из­мис­лен, за да ре­гу­ли­ра и рег­ла­мен­ти­ра чо­веш­ки­те вза­и­мо­от­но­ше­ния. В него има от­каз от ре­ал­ност­та и дъл­бо­ки­те ме­ха­низ­ми, ко­и­то я фор­ми­рат. Жи­вот...

Има едно пог­реш­но схва­ща­не относно пси­хо­те­ра­пи­я­та и то е, че веднъж като си раз­ре­шил проб­ле­ми­те си, вече пси­хи­ка­та ти е ус­той­чи­ва на вся­как­ви уда­ри. Пси­хо­те­ра­пев­тът пък се смя­та за чо­век без проб­ле­ми, кой­то пре­би­ва­ва в Дзен спо­койс­т­вие вся­ка се­кун­да от съ­щес­т­ву­ва­не­то си. Ре­ал­ност­та далеч не е такава. Раз­би­ра се, след много ра­бо­та над себе си, чо­век е по-си­лен пси­хи­чес­ки, но...

В пси­хо­те­ра­пи­я­та лип­са­та на тър­пе­ние се счи­та за съп­ро­ти­ва. Кли­ен­тът иска да му се раз­ре­шат проб­ле­ми­те сега веднага, като с ма­ги­чес­ка пръч­ка. Чо­веш­ка­та пси­хи­ка обаче има свой соб­с­твен ри­тъм. Не се ста­ва си­лен чо­век за един ден. Това са бав­ни и слож­ни про­це­си. Се­сия след се­сия се чис­ти ста­ро­то, не­нуж­но­то, не­фун­к­ци­о­ни­ра­що­то, а но­во­то и здра­во­то бав­но и пла­хо си проп­ра­вя...