Ос­нов­на­та цел на въз­пи­та­ни­е­то е ус­пеш­на­та со­ци­а­ли­за­ция. Ро­ди­те­лят се опит­ва да по­мог­не на де­те­то си да се прис­по­со­би адек­ват­но към со­ци­у­ма. Той го учи на пра­ви­ла­та, по ко­и­то се "иг­рае" в об­щес­т­во­то. В това, раз­би­ра се, има много пол­зи. На почти все­ки от нас е пов­та­ря­но до без­к­рай кога се каз­ва "бла­го­да­ря", кога "из­ви­не­те", как се про­веж­да раз­го­вор с по-въз­рас­тен чо­век, как се чес­ти­ти рож­ден ден и т.н. Тези зна­ния ни по­ма­гат да ре­а­ги­ра­ме почти ав­то­ма­тич­но в ежед­нев­ни­те си­ту­а­ции и да се дви­жим в све­та по ми­рен и спо­ко­ен на­чин.

Как­во обаче ста­ва, когато въз­пи­та­ни­е­то на ро­ди­те­ли­те не е адек­ват­но за вре­ме­то, в ко­е­то ще се ре­а­ли­зи­рат де­ца­та им? Това мис­ля, че е проб­лем, с кой­то се сблъс­ка­ха много бъл­га­ри, ко­и­то из­рас­на­ха в пе­ри­о­да на пре­хо­да. Бяхме уче­ни да сме скром­ни, а но­во­то вре­ме изис­к­ва­ше от нас про­бив­ност и са­мо­чув­с­т­вие. Бяхме въз­пи­та­ни да по­тис­ка­ме себе си в име­то на ко­лек­ти­ва, а най-це­не­ни се ока­за­ха хо­ра­та с ярка ин­ди­ви­ду­ал­ност. Бяхме уче­ни да не се це­лим пре­ка­ле­но ви­со­ко, а ни зад­ми­на­ха хо­ра­та, ко­и­то вяр­ва­ха в най-сме­ли­те си меч­ти. Зле въз­пи­та­ните деца изведнъж се ока­за­ха най-добре под­гот­ве­ни за ре­а­ли­за­ция.

Идва ни да се сър­дим на ро­ди­те­ли­те ни, но всъщност това е без­смис­ле­но. Те са ни пре­да­ли прин­ци­пи, ко­и­то са смя­та­ли, че ще ни свър­шат най-доб­ра ра­бо­та ня­кой ден. Ня­ма­ло е как да пред­ви­дят ряз­ка­та про­мя­на в наг­ла­си­те на об­щес­т­во­то. Това, ко­е­то мо­жем да нап­ра­вим обаче е много вни­ма­тел­но да пре­раз­г­ле­да­ме кои от убеж­де­ни­я­та ни вече са ос­та­ре­ли и без­по­лез­ни, но про­дъл­жа­ват да ръ­ко­во­дят жи­во­та ни и да ни ог­ра­ни­ча­ват. След това да се ос­во­бо­дим от тях и да ги за­ме­ним с такива, ко­и­то вече съ­от­вет­с­тват на на­ша­та лич­ност днес.