Лю­бов­та към себе си има много про­яв­ле­ния, но едно от фун­да­мен­тал­ни­те е тър­пе­ни­е­то. В пси­хо­те­ра­пи­я­та кли­ен­ти­те чес­то очак­ват бър­зи ре­зул­та­ти, но за съ­жа­ле­ние това е не­ре­а­лис­тич­но на този етап от раз­ви­ти­е­то на на­у­ка­та. Ни­кой не се ос­во­бож­да­ва от вли­я­ни­е­то на ос­нов­ни­те си трав­ми за ден или сед­ми­ца. Вът­реш­ни­те про­це­си понякога от­не­мат го­ди­ни здра­ва ра­бо­та. Това, ко­е­то е важ­но обаче е чо­век осъз­на­то да вър­ви към свет­ли­на­та в края на ту­не­ла, а не в об­рат­на­та по­со­ка. Правейки това, той ще има въз­мож­ност­та да се раз­ви­ва ежед­нев­но, дори и нап­ре­дъ­кът му понякога да е ми­ни­ма­лен.

Всъщност, дос­та чес­то ние сме из­п­ра­ве­ни пред ка­зу­си, ко­и­то ни ка­рат да пра­вим из­бо­ри по по­со­ка на това да оби­ча­ме себе си или да мра­зим себе си. Понякога из­бо­рът е наистина тру­ден. Понякога из­би­ра­ме да се мра­зим дори и да ис­ка­ме да напра­вим об­рат­но­то. Това обаче не бива да ни хвър­ля в от­ча­я­ние или да ни кара да се от­ка­жем, защото ако го напра­вим ще се от­да­ле­чим още повече от себе си и щас­ти­е­то. Напротив, в такива мо­мен­ти тряб­ва да се при­ю­тим в себе си, да си бъ­дем опо­ра и да си ка­жем: "Ще опи­там пак. След­ва­щия път ще ста­не по-добре. А сега да по­мис­ля как да пос­тъ­пя раз­лич­но, когато пак се ока­жа в такава си­ту­а­ция." И наистина да го напра­вим, а не да пре­дъв­к­ва­ме разни мис­ли от рода на: "Как мо­жах? Никога няма да ми се по­лу­чи. Аз съм про­вал." По­доб­но за­цик­ля­не е за­гу­ба на вре­ме и енер­гия, ко­и­то мо­гат да се из­пол­з­ват за пол­зот­во­рен ана­лиз и пла­ни­ра­не.

Важ­но е никога да не заб­ра­вя­ме, че ра­бо­тата върху на­ша­та лич­ност е дъ­лъг и тру­ден про­цес. Тър­пе­ни­е­то и пос­то­ян­с­т­во­то са тези, ко­и­то ще ни да­дат ста­бил­ност и ще ни пре­ве­дат през бур­ни­те мо­мен­ти по пътя към по-хар­мо­нич­ния жи­вот.