В ми­на­ла­та си пуб­ли­ка­ция спо­ме­нах за това, че дори и когато е труд­но чо­век тряб­ва да вър­ви към свет­ли­на­та в края на ту­не­ла. Това в пси­хо­ло­ги­я­та се на­ри­ча "да имаш жизнеутвръждаваща наг­ла­са" и зна­чи да из­би­раш жи­во­та във вся­ко свое дейс­т­вие.

Как­во точ­но зна­чи това?

Да из­би­раш жи­во­та зна­чи да из­би­раш да гра­диш, да се гри­жиш, да поп­ра­вяш счу­пе­но­то, да па­зиш и под­дър­жаш цен­но­то, да тър­сиш ре­ше­ния на проб­ле­ми­те, да се раз­ви­ваш, да си раз­ши­ря­ваш съз­на­ни­е­то, да по­мъд­ря­ваш, да се свър­з­ваш с хо­ра­та, да се стре­миш към лю­бов­та и сво­бо­да­та, да да­деш своя по­зи­ти­вен при­нос в този свят.

Как­во е об­рат­но­то на това?

Да ру­шиш, да изос­та­вяш, да за­не­ма­ря­ваш, да из­пол­з­ваш, да на­ра­ня­ваш, да цик­лиш на едно мяс­то докато жи­во­тът ти не се пре­вър­не в бла­то, да оз­ве­ря­ваш след вся­ка труд­ност, с ко­я­то се сре­щаш, да се стре­миш към ом­ра­за­та и ре­ван­шиз­ма, да бъ­деш тег­ло за окол­ни­те, да се за­лъг­ваш, че нар­ко­ти­ци­те и ал­ко­хо­лът ще раз­ре­шат проб­ле­ми­те ти, да жи­ве­еш така, че когато един ден си за­ми­неш от този свят на хо­ра­та да им олек­не.

Макар и пос­лед­ни­ят аб­зац да зву­чи край­но, много от нас се об­ръ­щат към раз­ру­ши­тел­ни­те си им­пул­си дос­та по-чес­то, отколкото се очак­ва. Ом­ра­за­та към себе си е едно от про­яв­ле­ни­я­та на това. Когато се са­мо­би­чу­ва­ме, когато се от­чай­ва­ме, когато кро­им пла­но­ве за от­мъ­ще­ние, когато из­те­за­ва­ме те­ла­та си , когато по­тис­ка­ме емо­ци­и­те си, когато се изо­ли­ра­ме от дру­ги­те, когато не за­до­во­ля­ва­ме пот­реб­нос­ти­те си, ние всъщност об­ръ­ща­ме гръб на жи­во­та, гу­бим цен­но вре­ме и се от­да­ле­ча­ва­ме все повече от пътя, кой­то ще ни до­ве­де до хар­мо­ни­я­та и щас­ти­е­то.