Сним­ка: Гер­бът на Уни­вер­си­те­та в Месина, Италия

Една ис­то­рия ми нап­ра­ви сил­но впе­чат­ле­ние, когато учех в уни­вер­си­те­та в Месина. Беше една от пър­ви­те ни лек­ции по “Пси­хо­ло­гия на обу­че­ни­е­то” и про­фе­сор­ка­та за­поч­на да ни раз­каз­ва за на­ча­ло­то на прак­ти­ка­та си, когато е била все още ста­жан­т­ка. По­пад­на­ла на слу­чай, в кой­то кли­ен­т­ка­та от­каз­ва­ла да из­ли­за от вкъщи, заради дре­бен бе­лег на ли­це­то. Това на тогава не­о­пит­на­та ста­жан­т­ка се сто­ри­ло почти сме­хот­вор­но и тя тръг­на­ла да обяс­ня­ва на мо­ми­че­то колко не­ос­но­ва­тел­ни са тре­во­ги­те й. Обу­ча­ва­щи­ят я те­ра­певт обаче я спрял и про­дъл­жил с те­ра­пи­я­та в съвсем друг тон. След като свър­ши­ла се­си­я­та, той се обър­нал към мо­я­та про­фе­сор­ка и й ка­зал, че тряб­ва да за­пом­ни нещо много важ­но и това е, че проб­ле­ми­те на хо­ра­та са су­бек­тив­ни и те­ра­певтът не бива никога да ги ома­ло­ва­жа­ва или пре­неб­рег­ва.

Колко пъти сте чу­ва­ли ня­кой да каже “Всич­ко ми е наред, а не съм щас­т­лив.” или дори по-ло­шо­то “Ня­маш при­чи­ни да си не­щас­тен, имаш си всич­ко.”? Моля ви, няма по­доб­но нещо. Не на­сил­вай­те себе си или дру­ги­те да са щас­т­ливи. Все­ки има пра­во да из­пит­ва не­га­тив­ни емо­ции и да тър­си при­чи­ните за тях. Една по­доб­на реп­ли­ка пре­къс­ва про­це­са на ос­мис­ля­не. Чо­ве­кът се чув­с­т­ва ви­но­вен, че не е бла­го­да­рен за това, ко­е­то има и спи­ра да тър­си под­к­ре­па и/или се об­ръ­ща към ал­ко­хол, нар­ко­ти­ци, ме­ди­ка­мен­ти. Това е нещо, ко­е­то може да се из­бег­не, ако прос­то про­ме­ним наг­ла­са­та си на “Не се чув­с­т­вам добре, но ис­кам да раз­бе­ра защо и как да пре­о­до­лея тази кри­за.”

Бъ­де­те мили със себе си и окол­ни­те, дори и да не раз­би­ра­те как­во се случ­ва с вас/тях.