Един от па­ра­док­си­те на чо­веш­ко­то по­ве­де­ние е го­тов­ност­та да зах­вър­лиш ав­тен­тич­ност­та си в име­то на това да бъ­деш при­ет от дру­ги­те. Всъщност до ре­ал­но при­е­ма­не никога не се сти­га, защото ис­тин­с­ко­то ти Аз ос­та­ва по­тис­на­то, не­раз­б­ра­но и заб­ра­ве­но дори от са­мия теб. 

Много чес­то, когато се го­во­ри за до­маш­но на­си­лие, хо­ра­та каз­ват: „Ами тя/той защо стои? Защо прос­то не си тръг­не?” И макар това да зву­чи като най-ло­гич­но­то и доб­ро ре­ше­ние, за жер­т­ви­те по­до­бен сце­на­рий е почти не­въз­мо­жен. Защо? Защото в ня­кои слу­чаи, една не­об­мис­ле­на по­доб­на стъп­ка може да е с фа­та­лен край. В дру­ги слу­чаи обаче жер­т­ва­та не си тръг­ва, защото...

Дви­же­ни­е­то body positivity се ос­но­ва­ва на иде­я­та, че вся­ко чо­веш­ко тяло зас­лу­жа­ва ува­же­ние и гри­жа, не­за­ви­си­мо от раз­ме­ра и осо­бе­нос­ти­те си. То про­из­ли­за от дви­же­ни­е­то за при­е­ма­не на пъл­ни­те хора, но се раз­ши­ря­ва, за да вклю­чи тела от вся­ка­къв тип. По­во­дът за съз­да­ва­не­то на тези дви­же­ния е ясен - ог­ром­ни­ят ак­цент върху вън­ш­ния вид и со­ци­ал­ни­ят на­тиск в за­пад­ни­те об­щес­т­ва...