Отношението на психотерапевта към нас е модел на отношението, което трябва да имаме към себе си

10 юли, 2022

Много от нас не са из­рас­на­ли в се­мейс­т­ва, ко­и­то са ни под­к­ре­пя­ли емо­ци­о­нал­но. Това в повечето слу­чаи се дъл­жи на емо­ци­о­нал­на­та нез­ря­лост на ро­ди­те­ли­те ни и лип­са­та на ре­сур­си по те­ма­та, когато са ни от­г­леж­да­ли. Все пак пси­хо­те­ра­пи­я­та е дос­тъп­на отскоро, но кой­то има при­ви­ле­ги­я­та да се до­кос­не до нея, може да по­пъл­ни лип­си­те на въз­пи­та­ни­е­то си чрез при­е­ма­що­то и топ­ло от­но­ше­ние, ко­е­то по­лу­ча­ва от те­ра­пев­та. За мен това е гръб­на­кът на те­ра­пев­тич­ния про­цес. Да по­ка­жа на кли­ен­та как тряб­ва да се дър­жи със себе си е най-важ­но­то ми пос­ла­ние и няма се­сия, в ко­я­то да не бдя за това. Понякога дори се чув­с­т­вам като ри­цар, кой­то се гри­жи за на­ра­не­ни­те вът­реш­ни деца на кли­ен­ти­те си, и ги за­щи­та­ва от вът­реш­ни де­мо­ни. Раз­би­рам, че те­ра­пи­я­та си е свър­ши­ла ра­бо­та­та, когато видя, че кли­ен­ти­те ми мо­гат вече сами да го­нят де­мо­ните си, да се за­щи­та­ват от на­тис­ка на вън­ш­ния свят и да­дат най-накрая прос­т­ран­с­т­во на сво­я­та ав­тен­тич­ност. 

Влез за да добавиш нов коментар