Когато сме много афектирани след една раздяла (или отхвърляне) лесно можем да влезем в самообвинението. Човек започва да търси причини за случилото се в себе си и своите грешки. В това поведение има илюзия за контрол и за научен урок. Има и копнеж нещата да се оправят. Отхвърленият се превръща в едно малко дете, което обещава на родителите си, че вече ще е послушно само и само да го обичат отново. Любовта обаче не идва.
Самообвиняването предполага и очаквано наказание. И понеже онзи, който трябва да ни накаже, най-вероятно вече е извън живота ни, то тогава ние вършим тази работа. Влизаме в един мазохистичен кръг и така може да изкупваме вината си до безкрай. А резултати от това упражнение липсват. Нито ще върнем любовта, нито ще се помирим със случилото се.
Остава ни да приемем грешките си с разбиране към себе си и да продължим напред с увереността, че ни предстои нещо по-хубаво, било то и свободата да се посветим на себе си.
Сигурни ли сте?