Според ста­тис­ти­ка­та при 1 от 10 кли­ен­та се наб­лю­да­ва вло­ша­ва­не на сим­п­то­ма­ти­ка­та след пси­хо­те­ра­пия. Това не е нов фе­но­мен и дори Фройд е пи­сал за него през 1923 го­ди­на, наричайки го "не­га­тив­на те­ра­пев­тич­на ре­ак­ция". Не­го­ва­та хи­по­те­за е, че кли­ен­ти, ко­и­то не мо­гат да приз­на­ят пред себе си чув­с­т­во­то за вина, се вло­ша­ват, както и тези, ко­и­то не ис­кат да ви­дят при­чи­ни­те за проб­ле­ми­те си.

През го­ди­ни­те са пра­ве­ни ре­ди­ца из­след­ва­ния, за да се оп­ре­де­лят рис­ко­ви­те фак­то­ри, ко­и­то оп­ре­де­лят по­до­бен неб­ла­гоп­ри­я­тен из­ход. Ус­та­но­ве­но е, че няма нито един пси­хо­те­ра­пев­ти­чен ме­тод, кой­то да е по-ус­пе­шен от дру­ги­те. Във всич­ки нап­рав­ле­ния има и не­ус­пеш­ни слу­чаи. Също така няма зна­че­ние как­ви са ха­рак­те­рис­ти­ки­те на кли­ен­та като пол, въз­раст или проб­лем, заради кой­то са по­тър­си­ли по­мощ.

Един­с­т­ве­ни­ят фак­тор, кой­то се е ока­зал от зна­че­ние е ка­чес­т­во­то на връз­ка­та между те­ра­пев­та и кли­ен­та. При лоша те­ра­пев­тич­на връз­ка, шан­со­ве­те за не­ус­пех са дос­та по-го­ле­ми. За съ­жа­ле­ние, има много пси­хо­те­ра­пев­ти, ко­и­то зло­у­пот­ре­бя­ват с кли­ен­тите си, но не ста­ва въп­рос само за такива се­ри­оз­ни етич­ни на­ру­ше­ния. Може прос­то да не ви е сим­па­ти­чен пси­хо­те­ра­пев­тът или да има­те пре­ка­ле­но раз­лич­ни цен­нос­ти. Много чес­то този про­цес е двус­т­ра­нен и се съз­да­ва нап­ре­же­ние, ко­е­то може да въз­п­ре­пят­с­тва ем­па­ти­я­та и до­ве­ри­е­то. Ако това е налице още в на­ча­ло­то на те­ра­пи­я­та, би било добре да по­тър­си­те друг спе­ци­а­лист, кой­то да ви пас­не по-добре. Ако се слу­чи след като вече те­ра­пи­я­та е нап­ред­на­ла, може да го ад­ре­си­ра­те пред психоте­ра­пев­та си и да се опи­та­те да изяс­ни­те как­во точ­но се е слу­чило. Ако не срещ­не­те раз­би­ра­не и не ви олек­не след този раз­го­вор, отново ви съ­вет­вам да сме­ни­те психоте­ра­пев­та.