Много чес­то, когато се го­во­ри за до­маш­но на­си­лие, хо­ра­та каз­ват: „Ами тя/той защо стои? Защо прос­то не си тръг­не?” И макар това да зву­чи като най-ло­гич­но­то и доб­ро ре­ше­ние, за жер­т­ви­те по­до­бен сце­на­рий е почти не­въз­мо­жен. Защо? Защото в ня­кои слу­чаи, една не­об­мис­ле­на по­доб­на стъп­ка може да е с фа­та­лен край. В дру­ги слу­чаи обаче жер­т­ва­та не си тръг­ва, защото...

Дви­же­ни­е­то body positivity се ос­но­ва­ва на иде­я­та, че вся­ко чо­веш­ко тяло зас­лу­жа­ва ува­же­ние и гри­жа, не­за­ви­си­мо от раз­ме­ра и осо­бе­нос­ти­те си. То про­из­ли­за от дви­же­ни­е­то за при­е­ма­не на пъл­ни­те хора, но се раз­ши­ря­ва, за да вклю­чи тела от вся­ка­къв тип. По­во­дът за съз­да­ва­не­то на тези дви­же­ния е ясен - ог­ром­ни­ят ак­цент върху вън­ш­ния вид и со­ци­ал­ни­ят на­тиск в за­пад­ни­те об­щес­т­ва...

1. Про­ни­ца­тел­ност: спо­соб­ност­та да про­я­вя­ва­ме раз­би­ра­не, като пре­раз­г­ле­да­ме ми­на­ло­то и си обяс­ним защо мис­лим, чув­с­т­ва­ме и дейс­т­ва­ме по оп­ре­де­лен на­чин. 2. Жи­вот в нас­то­я­ще­то: усе­тът към са­мия себе си; да при­те­жа­ва­ме своя соб­с­тве­на иден­тич­ност, ко­я­то да из­ра­зя­ва­ме в нас­то­я­ще­то, вместо да из­пъл­ня­ва­ме роля. 3. Фун­к­ци­о­нал­ни от­но­ше­ния: спо­соб­ност­та да об­щу­ва­ме сво­бод­но и без­п­роб­лем­но, с такт и убе­ди­тел­но, без да се на­ла­га­ме и без...