Дви­же­ни­е­то body positivity се ос­но­ва­ва на иде­я­та, че вся­ко чо­веш­ко тяло зас­лу­жа­ва ува­же­ние и гри­жа, не­за­ви­си­мо от раз­ме­ра и осо­бе­нос­ти­те си. То про­из­ли­за от дви­же­ни­е­то за при­е­ма­не на пъл­ни­те хора, но се раз­ши­ря­ва, за да вклю­чи тела от вся­ка­къв тип. По­во­дът за съз­да­ва­не­то на тези дви­же­ния е ясен - ог­ром­ни­ят ак­цент върху вън­ш­ния вид и со­ци­ал­ни­ят на­тиск в за­пад­ни­те об­щес­т­ва да се мо­де­ли­ра вся­ко тяло до иде­а­ла, раз­п­рос­т­ра­нен в ме­ди­и­те.

Всъщност иде­я­та, че чо­веш­кото тяло може да се офор­мя, за да из­г­леж­да по оп­ре­де­лен на­чин, зав­ла­дя­ва за­пад­ни­те об­щес­т­ва с пъл­на сила чак във вто­ра­та по­ло­ви­на на 20-ти век. Раз­п­рос­т­ра­нението на ди­е­ти за от­с­лаб­ва­не, фит­нес прог­ра­ми и плас­тич­на хи­рур­гия съз­да­ват илю­зи­я­та, че има­ме сво­бо­да­та да из­г­леж­даме както си ис­ка­ме. Но как­ва е це­на­та на всич­ко това? Чес­то се сти­га до из­то­ще­ние, пос­то­ян­на фрус­т­ра­ция, хра­ни­тел­ни де­фи­ци­ти, хра­ни­тел­ни раз­стройс­т­ва и не­об­ра­ти­ми стра­нич­ни ефек­ти от плас­тич­ни­те ин­тер­вен­ции. И всич­ко това, за да се пос­тиг­не един иде­ал, кой­то е изцяло обус­ло­вен от кул­ту­ра­та и епо­ха­та, в ко­я­то жи­ве­ем и е не­ес­тес­т­вен за го­ля­ма част от хо­ра­та.
Чо­век може да оби­ча себе си на много нива, но едно от ос­нов­ни­те е свър­за­но с лю­бов­та към тя­ло­то му. Ли­ше­ни­я­та и теж­ки­те фи­зи­чес­ки уп­раж­не­ния не са лю­бов към тя­ло­то. Плас­тич­ни­те ин­тер­вен­ции са трав­ми за него, от ко­и­то тряб­ва да се съв­зе­ма както би се съв­зе­мало от бо­лест. В ця­ло­то това непри­е­ма­не на на­ша­та фи­зи­чес­ка ес­тес­т­ве­ност, се из­вър­ш­ва едно жес­то­ко заг­лу­ша­ва­не на вът­реш­ния глас, ко­е­то ни води все по-далеч от нас са­ми­те и ни пра­ви роби на об­щес­т­ве­ни­те стан­дар­ти.

Как­во е ре­ше­ни­е­то? Със си­гур­ност не е за­ли­та­не в дру­га­та край­ност. Има хора, ко­и­то кри­ти­ку­ват дви­же­ни­е­то body positivity, защото според тях то про­мо­ти­ра над­нор­ме­но­то тег­ло. Но това е не­раз­би­ра­не на ос­нов­ни­те му прин­ци­пи. Да се тъп­чеш с бок­лу­ци и да во­диш за­сед­нал на­чин на жи­вот също е про­я­ва на неува­же­ние към тя­ло­то ти. Хо­ра­та с над­нор­ме­но тег­ло обаче мо­гат да сва­лят из­лиш­ни­те ки­лог­ра­ми без стрес, по здра­вос­ло­вен на­чин и с тър­пе­ние и раз­би­ра­не към себе си и ис­тин­с­ки­те проб­ле­ми, ко­и­то са ги до­ве­ли до на­пъл­ня­ва­не­то. Всъщност в пси­хо­ло­ги­я­та се смя­та, че из­лиш­ни­те ки­лог­ра­ми не са слу­чай­ни, а са свър­за­ни с пси­хо­ло­ги­чес­ки зат­руд­не­ния, ко­и­то кли­ен­тът се опит­ва да реши през дис­фун­к­ци­о­нал­на връз­ка с хра­на­та. Затова и много хора, ко­и­то хо­дят на пси­хо­те­ра­пия, се ос­во­бож­да­ват от из­лиш­ни­те ки­лог­ра­ми, без да се на­ла­га да по­ла­гат спе­ци­ал­ни уси­лия за това. Те прос­то се връ­щат към своя ес­тес­т­вен ри­тъм.

Чо­векът, кой­то жи­вее в хар­мо­ния с тя­ло­то си е здрав, спо­ко­ен и из­лъч­ва кра­со­та. Нека но­ви­ят иде­ал за кра­со­та да е здра­во­то тяло.