Хо­ра­та, ко­и­то са били изос­та­ве­ни от пар­т­ньо­ри­те си, мо­гат да за­поч­нат да ги иде­а­ли­зи­рат. Това се случ­ва по две при­чи­ни. Пър­ва­та е, че по този на­чин на­ми­рат ос­но­ва­ние за ог­ром­но­то си стра­да­ние. Те смя­тат, че след като бив­ши­ят им пар­т­ньор е бил из­к­лю­чи­тел­но чо­веш­ко съ­щес­т­во няма как да не са сри­на­ти пси­хи­чес­ки в мо­мен­та. Това, раз­би­ра се, е из­раз на не­же­ла­ни­е­то...

Хо­ра­та, ко­и­то имат ма­ния за кон­т­рол, чес­то би­ват виж­да­ни като чу­до­ви­ща, ко­и­то ис­кат да съ­си­пят жи­во­ти­те на близ­ки­те си. Те обаче са едни уп­ла­ше­ни чу­до­ви­ща, ко­и­то не поз­на­ват друг ме­ха­ни­зъм да се спра­вят със стра­хо­ве­те си, освен прекормерния кон­т­рол. Всъщност повечето от тях са ад­с­ки из­то­ще­ни от това пос­то­ян­но кон­т­ролиране на некон­т­ролируеми неща. Вместо да ги осъж­да­ме и кон­ф­рон­ти­ра­ме, нека...

Това съм аз на 18. Тук ме сни­ма­ха за учи­лищ­ния го­диш­ник. В жи­во­та ми не се случ­ва­ше нищо из­вън­ред­но, но във вът­реш­ния ми свят ца­ре­ше хаос. Чув­с­т­вах се обър­ка­на и по­тис­на­та. Не зна­ех коя съм или по-скоро се опит­вах да обър­на гръб на това зна­ние. Съ­щев­ре­мен­но в гла­ва­та ми беше пъл­но с чуж­ди мне­ния, съ­ве­ти и за­ръ­ки. Жи­ве­ех на прин­ци­па...