Наскоро гле­дах филм за Галина Брежнева, дъ­ще­ря­та на Съ­вет­с­кия ли­дер, Леонид Брежнев. На 18 тя иска да ста­не ак­т­ри­са, но баща й се на­мес­ва ди­рек­т­но в из­пи­та й в ака­де­ми­я­та и й заб­ра­ня­ва да се за­ни­ма­ва с те­а­тър. По-къс­но ану­ли­ра бра­ка й с по-млад мъж. Това гру­бо от­но­ше­ние съ­буж­да в нея ог­ром­на жаж­да за от­мъ­ще­ние. Пос­ве­ща­ва жи­во­та си на това да съ­си­пе ре­пу­та­ци­я­та на баща си. Учас­т­ва в мно­жес­т­во скан­да­ли и пи­ян­с­ки про­я­ви. Накрая от ха­риз­ма­тич­но­то та­лан­т­ли­во мо­ми­че ос­та­ва само сян­ка. Съ­си­па­на ду­хов­но и фи­зи­чес­ки, уми­ра сама в луд­ни­ца.

Не знам доколко е дос­то­вер­на и обек­тив­на ин­фор­ма­ци­я­та в този филм, но се за­мис­лих за този тип по­ве­де­ние, кой­то ми е поз­нат от ра­бо­та с кли­ен­ти и дори от соб­с­тве­на­та ми жи­тейс­ка ис­то­рия до из­вес­т­на сте­пен. Ста­на ми мъч­но за про­пи­ля­ния жи­вот на Галина Брежнева и на толкова дру­ги хора, ко­и­то са роби на гне­ва към близ­ки­те си.

Бих ис­ка­ла да кажа на все­ки, кой­то е тръг­нал по този път в една или дру­га сте­пен, че оби­да­та към ро­ди­те­ли­те никога не бива да се прев­ръ­ща в по­вод за са­мо­раз­ру­ше­ние. Дори и да ус­пе­ем по този на­чин да на­не­сем удар на тези, ко­и­то са ни още­ти­ли, за­гу­би­те за нас ще са толкова го­ле­ми, че на­ша­та “по­бе­да” няма да си стру­ва. Хо­ра­та каз­ват “цел­та оп­рав­да­ва сред­с­тва­та.” Са­мо­раз­ру­ше­нието обаче не може да бъде оп­рав­да­но от нито една цел, защото гри­жа­та за жи­во­та в нас е над всич­ко дру­го.