Всич­ки са чу­ва­ли, че при пси­хо­те­ра­пев­та кли­ен­тът го­во­ри за ро­ди­те­ли­те си, не­за­ви­си­мо на как­ва въз­раст е. Има даже без­б­рой ка­ри­ка­ту­ри на Фройд, относно не­го­во­то пре­ко­мер­но вглеж­да­не върху връз­ка­та с май­ка­та. Ня­кои смя­тат за из­лиш­но да се рови в ми­на­ло­то по този на­чин. Аз лич­но мис­ля, че това е дос­та от­го­во­рен и дори рис­ко­ван про­цес, кой­то обаче ако се из­ве­де до край, може да има из­к­лю­чи­тел­ни ре­зул­та­ти.

Всъщност в ос­но­ва­та си, този пси­хо­те­ра­пев­ти­чен под­ход цели ос­во­бож­да­ва­не­то на ин­ди­ви­да от ог­ра­ни­че­ни­я­та, ко­и­то се­мейс­т­во­то, от ко­е­то про­из­хож­да, му е на­ло­жи­ло. Едно дете из­г­раж­да раз­би­ра­не­то си за све­та ос­нов­но през очи­те на ро­ди­те­ли­те си. В на­ча­ло­то на жи­во­та си, то ги счи­та за все­мо­гъ­щи. Не под­ла­га под съм­не­ние тех­ни­те думи. Това му по­ма­га да оце­лее и да му съз­да­де усе­ща­не за си­гур­ност във въз­раст, в ко­я­то няма друг на­чин да го из­г­ра­ди. По-къс­но обаче цен­нос­т­на­та сис­те­ма на на­ши­те ро­ди­те­ли за­поч­ва да ни ог­ра­ни­ча­ва и да спи­ра раз­ви­ти­е­то на на­ша­та лич­ност. Тех­ни­те раз­би­ра­ния за жи­во­та и све­та обаче вече са дъл­бо­ко вгра­де­ни в нас. Ние не пра­вим раз­ли­ка между това, ко­е­то ни е нат­ра­пе­но и това, ко­е­то в дейс­т­ви­тел­ност от­го­ва­ря на на­шия тем­пе­ра­мент. На­ше­то по­ве­де­ние за­поч­ва да се ръ­ко­во­ди от пра­ви­ла, ко­и­то не са наши. В жи­тейс­ки план за­поч­ваме да взи­ма­ме ре­ше­ния на база тези пра­ви­ла и се пос­та­вя­ме в си­ту­а­ции, в ко­и­то сме не­у­дов­лет­во­ре­ни, тре­вож­ни и не­щас­т­ни.

Когато се раз­к­рие тази пос­ле­до­ва­тел­ност, в кли­ен­та се за­раж­да гняв към ро­ди­те­ли­те му и об­ви­не­ни­е­то "Вие ми съ­си­пах­те жи­во­та!" Точ­но тук е важ­но те­ра­пи­я­та да не пре­къс­не. Ако ос­та­не на ниво гняв, може още повече да се об­вър­же емо­ци­о­нал­но с тях, а това пра­ви не­го­во­то ос­во­бож­да­ва­не от тях­но­то вли­я­ние не­въз­мож­но. Ако те­ра­пи­я­та е ус­пеш­на, след бур­на­та ре­ак­ция ще пос­лед­ва осъз­на­ва­не­то, че и ро­ди­те­ли­те ни са хора, а не все­мо­гъ­щи бо­го­ве. Тех­ни­те цен­нос­ти са обус­ло­ве­ни от вре­ме­то, в ко­е­то са жи­ве­ли, и от въз­пи­та­ни­е­то, ко­е­то са по­лу­чи­ли от соб­с­тве­ни­те си ро­ди­те­ли. Когато това се ус­вои, след­ва най-важ­ни­ят етап, в кой­то кли­ен­тът вече може да напра­ви обек­тив­на пре­цен­ка кои от се­мей­ни­те цен­нос­ти му слу­жат и кои може да из­х­вър­ли и да за­мес­ти с нови. А когато един чо­век из­г­ра­ди съз­на­тел­но и са­мос­то­я­тел­но сво­я­та цен­нос­т­на сис­те­ма, той вече е сво­бо­ден и не­за­ви­сим ин­ди­вид.