Всич­ки са чу­ва­ли, че при пси­хо­те­ра­пев­та кли­ен­тът го­во­ри за ро­ди­те­ли­те си, не­за­ви­си­мо на как­ва въз­раст е. Има даже без­б­рой ка­ри­ка­ту­ри на Фройд, относно не­го­во­то пре­ко­мер­но вглеж­да­не върху връз­ка­та с май­ка­та. Ня­кои смя­тат за из­лиш­но да се рови в ми­на­ло­то по този на­чин. Аз лич­но мис­ля, че това е дос­та от­го­во­рен и дори рис­ко­ван про­цес, кой­то обаче ако се из­ве­де до...

Чув­с­т­ва­та ви не са слу­чай­ност. Те са пра­те­ни­ци, чи­и­то пос­ла­ния го­во­рят за вза­и­мо­дейс­т­ви­е­то между вът­реш­ния ви свят и вън­ш­ни­те об­с­то­я­тел­с­т­ва. Не ги обез­г­ла­вя­вай­те, не ги заг­лу­ша­вай­те и иг­но­ри­рай­те. Из­слу­шай­те как­во имат да ка­жат. Те ще ви по­мог­нат да се пог­ри­жи­те за себе си и да по­доб­ри­те жи­во­та си.

Опоз­най­те трав­ми­те си. Вие не сте ви­нов­ни за тях. Те са ви на­не­се­ни, когато не е мо­же­ло нито да ги про­во­ки­ра­те, нито да ги пре­дот­в­ра­ти­те. В жи­во­та ви ще има хора и случ­ки, ко­и­то ще ак­ти­ви­рат тези трав­ми. В такива мо­мен­ти може да се чув­с­т­ва­те зас­ра­ме­ни, че ре­а­ги­ра­те с толкова бол­ка на нещо, ко­е­то за ня­кой друг може да из­г­леж­да...