Хората, които страдат от емоционална зависимост, често имат изкривени представи за собствените си способности и стойност. От една страна те се подценяват и не вярват, че могат да живеят пълноценно без обекта на своята любов. От друга страна обаче съществува и надценяване на личното влияние – убеждението, че с достатъчно постоянство, търпение и жертви могат да променят партньора или самата динамика на връзката.

Тази фантазия за всемогъщество напомня на нарцистични нагласи, но в обърната форма. При емоционалната зависимост другият човек се превръща в инструмент за утвърждаване на собствената стойност:
„Ако успея да го накарам да ме обича, значи и аз имам значение.“

Затова страданието при раздяла не е само болка от загубата на значим друг. То често се преживява и като провал в поставеното предизвикателство да бъде „спечелена“ любовта и контрола над партньора.

Емоционално зависимите хора нерядко се обвързват с партньори, които съзнателно или несъзнателно се възползват от тяхната готовност да направят всичко, за да запазят връзката. В такива отношения зависимият често бива допълнително обезценяван и поставян в позиция на недостатъчност, което задълбочава вътрешния му конфликт и несигурност.

Пътят към промяна
Една от ключовите стъпки в преодоляването на емоционалната зависимост е изграждането на стабилен и здрав образ за себе си, който не зависи от:

·        мнението на партньора

·        статуса на обвързаност

·        качеството или продължителността на връзката

Това означава прекратяване на опитите собствената стойност да бъде доказвана чрез отношенията. На практика това включва:

1.     Усещането за значимост да се формира независимо от връзката.
Потвърждението от партньора не е необходимо, за да се поддържа базово чувство за собствена ценност.

2.     Връзката да не се възприема като награда, която трябва да бъде заслужена.
Здравото свързване възниква естествено, при взаимна добронамереност, отвореност и уважение.

3.     Негативните емоции да бъдат приемани и изживявани, без бягство от тях.
Вместо импулсивно търсене на контакт с партньора за овладяване на тревожността, се развиват умения за саморегулация и се разчита на подкрепата от други значими хора.

Ако разпознавате себе си в описаното, психотерапевтичната работа може да бъде важна стъпка към по-здрави взаимоотношения и по-стабилно усещане за себе си. Можете да си запишете консултация с мен чрез секцията КОНТАКТИ в сайта.

В статията са използвани материали от книгата на Валерия Кампиноти „Емоционалната зависимост“, 2025, EPC Editore.