Миналата седмица бях на лекция за жените в българската история. В частта с въпросите разговорът неочаквано се насочи към Маргарет Тачър. Лекторът спомена стар стереотип: че на жените в управлението им било двойно по-трудно, защото били „по-емоционални“ от мъжете.
Това твърдение е невярно. И жените, и мъжете са способни да изпитват цялата палитра от емоции. Просто живеем в свят, в който мъжете имат свобода да изразяват определени емоции, а жените – други. Най-приемливата емоция за мъжете е гневът. Той дори се насърчава като знак за сила и „истинска“ мъжественост. При жените обаче той е нежелан — не се вписва в образа на „нежната“ жена. Вместо това са им отредени тъга и страх. Същите тези състояния обаче се смятат за слабост, ако ги покаже мъж.
Но колкото и маски да сложим, всичко остава под повърхността. Потиснатото намира път — през зависимости, болести, импулсивни действия. Единственият изход е осъзнатостта: да си позволим да признаем какво усещаме и да избираме съзнателно как да действаме.
Сигурни ли сте?