Жените не са по-емоционални от мъжете

Ми­на­ла­та сед­ми­ца бях на лек­ция за же­ни­те в бъл­гар­с­ка­та ис­то­рия. В част­та с въп­ро­си­те раз­го­во­рът не­о­чак­ва­но се на­со­чи към Маргарет Тачър. Лек­то­рът спо­ме­на стар сте­ре­о­тип: че на же­ни­те в уп­рав­ле­ни­е­то им било двой­но по-труд­но, защото били „по-емо­ци­о­нал­ни“ от мъ­же­те.

 

Това твър­де­ние е не­вяр­но. И же­ни­те, и мъ­же­те са спо­соб­ни да из­пит­ват ця­ла­та па­лит­ра от емо­ции. Прос­то жи­ве­ем в свят, в кой­то мъ­же­те имат сво­бо­да да из­ра­зя­ват оп­ре­де­ле­ни емо­ции, а же­ни­те – дру­ги. Най-при­ем­ли­ва­та емо­ция за мъ­же­те е гне­вът. Той дори се на­сър­ча­ва като знак за сила и „ис­тин­с­ка“ мъ­жес­т­ве­ност.  При же­ни­те обаче той е не­же­лан — не се впис­ва в об­ра­за на „неж­на­та“ жена. Вместо това са им от­ре­де­ни тъга и страх. Съ­щи­те тези със­то­я­ния обаче се смя­тат за сла­бост, ако ги по­ка­же мъж.

 

Но колкото и мас­ки да сло­жим, всич­ко ос­та­ва под по­вър­х­ност­та. По­тис­на­то­то на­ми­ра път — през за­ви­си­мос­ти, бо­лес­ти, им­пул­сив­ни дейс­т­вия. Един­с­т­ве­ни­ят из­ход е осъз­на­тост­та: да си поз­во­лим да приз­на­ем как­во усе­ща­ме и да из­би­ра­ме съз­на­тел­но как да дейс­т­ва­ме.

 

Влез за да добавиш нов коментар