“Ама аз всичко съм разбрал за състоянието си, просто няма какво да направя.”

Чес­то сре­щам хора, ко­и­то каз­ват “Ама аз всич­ко съм раз­б­рал за със­то­я­ни­е­то си, прос­то няма как­во да нап­ра­вя.” Ще си приз­ная, че и аз някога съм била от тия уж свръхосъзнати хора   С го­ди­ни­те и ра­бо­та­та обаче ста­на ясно, че това от­но­ше­ние е било илю­зия. Щом не мо­жеш да по­доб­риш със­то­я­ни­е­то си, зна­чи пар­чен­це от пъ­зе­ла ти лип­с­ва. Все още не си ос­мис­лил всич­ко. Хо­ра­та се заб­луж­да­ват, защото в повечето слу­чаи ста­ва въп­рос за бав­ни про­це­си, в ко­и­то има­ме нуж­да от вре­ме, за да уз­ре­ем за нови гледни точ­ки и мо­де­ли на по­ве­де­ние. Всъщност една по­доб­на фра­за по­каз­ва не­тър­пе­ние, ко­е­то може би е раз­би­ра­е­мо, защото ни­кой не иска да стра­да. Но все пак да си при­пом­ним, че не е нуж­но, а и въз­мож­но, да ре­шим всич­ки­те си проб­ле­ми сега и веднага. Нека ос­та­нем от­во­ре­ни към иде­я­та, че ня­кои неща може да не са ни ясни днес, но няма да се от­ка­жем да тър­сим от­го­во­ри и на­чи­ни да по­доб­рим жи­во­та си. 

Влез за да добавиш нов коментар