Активност, но не и стрес

За тези, ко­и­то не зна­ят, в мо­мен­та уча в Уни­вер­си­те­та във Флоренция за крат­ко. Един от кур­со­ве­те, ко­и­то съм за­пи­са­ла, се каз­ва “Психобиология на ус­той­чи­вост­та и уяз­ви­мост­та.” Ма­те­ри­а­лът е много ин­те­ре­сен и сло­жен. Об­х­ва­ща съв­ре­мен­ни ек­с­пе­ри­мен­ти, свър­за­ни с ге­не­ти­ка и рис­ко­ви фак­то­ри в на­чи­на на жи­вот. По­лу­чих от­го­во­ри на дос­та въп­ро­си, ко­и­то съм си за­да­ва­ла с го­ди­ни. Най-важ­но­то, ко­е­то раз­б­рах обаче, е че за да бъ­дем в доб­ро пси­хич­но здра­ве, тряб­ва да сме ак­тив­ни, но не стре­си­ра­ни. Това зна­чи да се пре­диз­вик­ва­ме с нови за нас дей­нос­ти, да спор­ту­ва­ме, да об­щу­ва­ме, да ек­с­пе­ри­мен­тираме, но да не се под­ла­га­ме на про­дъл­жи­те­лен стрес, защото той ни пра­ви пси­хи­чес­ки и фи­зи­чес­ки уяз­ви­ми.


По­лу­ча­ва­ла съм кри­ти­ки, че този сайт про­мо­ти­ра мър­зел и па­сив­ност. Всъщност, ако има нещо, ко­е­то про­мо­ти­рам, то е не­ща­та да се случ­ват с уси­лие, а не с на­си­лие. И ако имам ви­зия за до­бър на­чин на жи­вот, то тя е точ­но това, ко­е­то опи­сах по-горе: ак­тив­ност, лю­боз­на­тел­ност, из­след­ва­не на све­та и жи­вота, но със спо­койс­т­вие, пос­то­ян­с­т­во и ра­дост, без стрес.

Влез за да добавиш нов коментар