"Чо­веш­ко­то съ­щес­т­во има вгра­де­на склон­ност към са­мо­ре­а­ли­за­ция. Ако се от­с­тра­нят преч­ки­те, чо­ве­кът ще се раз­вие в зрял, напълно ре­а­ли­зи­ран въз­рас­тен точ­но така, както жъ­лъ­дът се раз­ви­ва в дъ­бо­во дър­во." -- Карен Хорни   Про­че­тох този ци­тат в една кни­га на Ървин Ялом, ко­я­то е на­пи­са­на като по­ре­ди­ца от съ­ве­ти към пси­хо­те­ра­пев­ти­те. Ха­ре­са ми иде­я­та, че цел­та на пси­хо­те­ра­пи­я­та е да пре­мах­не точ­но...

Много от нас не са из­рас­на­ли в се­мейс­т­ва, ко­и­то са ни под­к­ре­пя­ли емо­ци­о­нал­но. Това в повечето слу­чаи се дъл­жи на емо­ци­о­нал­на­та нез­ря­лост на ро­ди­те­ли­те ни и лип­са­та на ре­сур­си по те­ма­та, когато са ни от­г­леж­да­ли. Все пак пси­хо­те­ра­пи­я­та е дос­тъп­на отскоро, но кой­то има при­ви­ле­ги­я­та да се до­кос­не до нея, може да по­пъл­ни лип­си­те на въз­пи­та­ни­е­то си чрез при­е­ма­що­то и...

Според ста­тис­ти­ка­та при 1 от 10 кли­ен­та се наб­лю­да­ва вло­ша­ва­не на сим­п­то­ма­ти­ка­та след пси­хо­те­ра­пия. Това не е нов фе­но­мен и дори Фройд е пи­сал за него през 1923 го­ди­на, наричайки го "не­га­тив­на те­ра­пев­тич­на ре­ак­ция". Не­го­ва­та хи­по­те­за е, че кли­ен­ти, ко­и­то не мо­гат да приз­на­ят пред себе си чув­с­т­во­то за вина, се вло­ша­ват, както и тези, ко­и­то не ис­кат да ви­дят...