Това съм аз на 18. Тук ме снимаха за училищния годишник. В живота ми не се случваше нищо извънредно, но във вътрешния ми свят цареше хаос. Чувствах се объркана и потисната. Не знаех коя съм или по-скоро се опитвах да обърна гръб на това знание. Същевременно в главата ми беше пълно с чужди мнения, съвети и заръки. Живеех на принципа “трябва да” и се чувствах неудволетворена от всичко, което правех. Изпитвах и вина за това, че не умея да съм щастлива на 18. А също ме спохождаше и страх, че няма решение за тези мои мистериозни проблеми и така ще си остана цял живот. Поглеждайки назад, сега всичко ми се струва ясно. Няма нищо необяснимо. Чувствах се зле, защото живеех по чужди правила и не си позволявах да опозная себе си. Ако трябва да дам един съвет на момичето от снимката, той ще е: “Не се вслушвай толкова в мнението на другите. Ти знаеш по-добре кой е твоят път.”
Ако можехте да се върнете назад във времето, какъв съвет бихте си дали?
Сигурни ли сте?