Да поемеш цялата вина след една раздяла е заблуда, която само удължава страданието ти

Когато сме много афек­ти­ра­ни след една раз­дя­ла (или от­х­вър­ля­не) лес­но мо­жем да вле­зем в са­мо­об­ви­не­ни­е­то. Чо­век за­поч­ва да тър­си при­чи­ни за слу­чи­ло­то се в себе си и сво­и­те греш­ки. В това по­ве­де­ние има илю­зия за кон­т­рол и за на­у­чен урок. Има и коп­неж не­ща­та да се оп­ра­вят. От­х­вър­ле­ни­ят се прев­ръ­ща в едно мал­ко дете, ко­е­то обе­ща­ва на ро­ди­те­ли­те си, че вече ще е пос­луш­но само и само да го оби­чат отново. Лю­бов­та обаче не идва.


Са­мо­об­ви­ня­ва­не­то пред­по­ла­га и очак­ва­но на­ка­за­ние. И понеже онзи, кой­то тряб­ва да ни на­ка­же, най-ве­ро­ят­но вече е извън жи­во­та ни, то тогава ние вър­шим тази ра­бо­та. Вли­за­ме в един ма­зо­хис­ти­чен кръг и така може да из­куп­ва­ме ви­на­та си до без­к­рай. А ре­зул­та­ти от това уп­раж­не­ние лип­с­ват. Нито ще вър­нем лю­бов­та, нито ще се по­ми­рим със слу­чи­ло­то се.


Ос­та­ва ни да при­е­мем греш­ките си с раз­би­ра­не към себе си и да про­дъл­жим напред с уве­ре­ност­та, че ни пред­с­тои нещо по-ху­ба­во, било то и сво­бо­да­та да се пос­ве­тим на себе си.

Влез за да добавиш нов коментар